Тихи стъпки по улица прашна
ритъм луд, сърцето гори.
Момченце малко, самотно
в таз зловеща нощ кръвта му кипи.

А зад ъгъла скрила се в полумрака
“Тя” – смъртта, подир него върви
и с усмивка зла тихо нашепва:
ела дете, покой намери.

Леден вятър косите му роши,
гарван грачи, участта му реди,
тъмна сянка зад него се спуска,
потърпи още миг, потърпи..

Тих стон насред улица прашна
ритъм луд, сърце не тупти.
Момченце малко, самотно
в таз зловеща нощ смъртта го спаси.