Там нейде из знойния север
скрила се в нощния мрак
девойка невероятно красива
върви към заледения бряг. 

Малки стъпки в снега тя оставя
бърза, не поглежда назад
там минало страшно я дебне,
а пред нея безкрайния свят.

Тя върви, но брега е далече
студът е тялото сковал,
но в душата гори като в печка,
с надежда подклаждана жар.

Всяка стъпка я води към края,
всяка стъпка убива живот,
всеки лъч светлина и надежда
със всяка стъпка изчезват без зов.

Там нейде из знойния север
с изгрева се разнесе мълва,
че девойка невероятно красива
замръзнала снощи в снега.