Детски смях аз чувам всяка вечер
и тихо изречени клетвени слова:
“За теб приятелко, живота си аз давам.
Какво? И ти ли? Да, знам това!”

Нямаше ден, в който с тебе, мила
да не вършехме по някоя беля.
Няма час, през който да не мисля
че с теб бях най-щастлива на света.

Неразделни, близки, даже сестри,
еднакви, различни, мили и зли.
Живота си ние превръщахме в игра,
но той проклетника накрая нас изигра.

Какво се случи все още трудно изричам
и едва ли някога ще произнеса
таз тежка присъда, която получих
за твоята смърт да имам вина.

Кървава локва от теб ми остана
писък глух и спомен язвен
и хилядите сълзи изплакани
не ще те върнат нивга при мен.

Детски смях преследва всяка нощ съня ми
и тез проклети клетвени слова
“За теб приятелко, живота си аз давам.
Какво? И ти ли? Да, разбрах това...”